В сътрудничество WWF България и ЮЗДП организираха учебно пътуване на тема „Трансформации на горски култури“. Тридневното събитие се състоя в средата на април, в рамките на проект „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ – LIFE 19/CCA/SK/001276, съфинансиран от ЕС. (сн.1)
Посетени бяха гори на територията на трите южни предприятия – ЮИДП, ЮЦДП, ЮЗДП, които са засегнати от природни нарушения и в които са проведени дейности по трансформация. Срещата бе с международен характер и се включиха участници от Унгария и Словакия, сред които представители на WWF, държавните горски служби на Словакия и асоциация на частните собственици на гори в Унгария. Сред българските участници имаше представители на ИАГ, МЗХ, горски стопанства от цялата страна и гост-лектори от Лесотехническия университет.
Пътуването започна с посещение на обекти на границата ДГС Ивайловград и ДГС Крумовград, засегнати от снеголом през 2015г, като там бяха посетени подотдели, в които е направена трансформация на изкуствено създадени култури от иглолистна в местна, широколистна растителност и трансформация на издънкои в семенни гори.
Първият обект бе смесена гора от зимен дъб, с площ 19,5 ха. През 2016г, след снеголома е изведена санитарна сеч, като на площ 0,6 ха е с интензивност 100 %. С новото лесоустройство, площта (0,6ха) е обособена в отделен подотдел. Една от основните теми на дискусия беше дали подобни засегнати площи трябва да се отделят като нов подотдел, както и дали това е затрудняваща или полезна практика, и дали по този начин не се фрагментира много гората, като бяха изказани различни мнения. Като извод излезе, че от лесовъдска гледна точка не е добре да се отделят, но с с оглед на работата е по-лесно, защото в двата нови подотдела ще могат да бъдат приложени различни грижи. (сн. 2)
Другите два обекта на територията на ДГС Ивайловград бяха отново култури от бял бор, като в едната са проведени принудителни сечи през 2016-та година. В момента се наблюдава много добро естествено семенно възобновяване от бял бор и зимен дъб и бреза, а във втората – не толкова добро възобновяване.
Заместник-директор ижн. Янев сподели, че в Ивайловград, основните залесявания с бял бор са направени между 60-те и 80-те години на миналия век, върху дъбови насаждения. Вече не залесяват с иглолистни. След провеждането на санитарната сеч, от възобновяването, се вижда, че новото насаждение ще бъде смесено – широколистно и иглолистно. (сн.3)
За посетените обекти бяха направени няколко основни наблюдения и като предизвикателство се откроиха големи гъстоти, нуждата от отглеждане и от осигуряване на стабилност на насажденията. В стопанството няма традиция за ранно отглеждане без материален добив, най-вече заради финансови причини.
Въпреки това, като цяло се наблюдава, че насажденията са в добро състояние, жизнени са, имат добър растеж и устойчивост, независимо от природните нарушения, които са се случили в тях. Трябва да бъдат приложени мерки, които да поддържат и подобряват тяхната устойчивост и където е належащо да бъдат направени отгледни мероприятия за подпомагане на ценните дървесни видове.
Предвид надморската височина от около 600м, беше направено предположение, че доброто състояние на бора се дължи на близостта на Егейско море. Белият бор изисква и атмосферна влага, освен височина. Вероятно добрата жизненост която демонстрира се дължи на близостта на морето и на високата влажност. Освен това, в района се вижда, че почвите са добре аерирани и това определя по-добрия растеж. Беше изказано мнение, че не трябва да се борим с природните процеси, когато белия бор върви добре и да се опитваме да го превръщат в друго. В случая, природните нарушения са помогнали за трансформацията, като са отворени големи пространства в иглолистните култури. Плюсът на района е, че екосистемата реагира бързо и окупира с горско-дървесна растителност отворените пространства, което означава, че е устойчива и ни помага да поддържаме жизнени и продуктивни екосистеми.
Доц. Нено Александров допълни, че „По отношение на динамиката на тези екосистеми, месторастенето е подходящо за съответния дървесен вид, което обаче поставя дилема с трансформацията на тези насаждения. Ако я разглеждаме като задача да сменим неестествения дървесен вид с дъб, до момента опита е неуспешен. Но ако се вземе естествената динамика на гората, това означава че дървесния вид се чувства ок и системата е в равновесие“.
За сравнение, беше посетен и съседен обект, частна собственост, като в него се видя ефекта от същия снеголом от 2015г. и липсата на каквато и да е последвала лесовъдска намеса. Беше обсъден проблемът с това, че в България е много трудно да бъдат намерени собствениците на гори и липсва механизъм, с който да се задължат да отглеждат гората. Дори и за провеждането на санитарни и принудителни сечи трябва 51% от собствениците да бъдат съгласни. За разлика от условията в България, в Словакия, държавата задължава собствениците на гори да ги стопанисват, особено с оглед на пожарите.
В края на деня, участниците посетиха и района на Защитена местност „Дупката“, където беше показан самозелсилият се калабрийски бор (Pinus brutia). Видът е интересен за проекта, тъй като с него се залесяват експериментално площи в района на Сандански. (сн.4)
През вторият ден, на територията на ДГС Крумовград бяха посетени два подотдела, в които стопанството и природозащитната организация По-диви Родопи работят в сътрудничество за трансформацията на издънкови дъбови гори в семенни. И двата обекта имат експериментален характер и са били засегнати от снеголома през 2015г. Работата беше представена от д-р инж. Станислав Лазаров.
Първият подотдел бе дъбова гора на 80 години с издънков произход, в която през 2019 е проведена постепенно-котловинна възобновителна сеч; а през 2025 е проведено осветление във възобновените участъци за отглеждане на семенния дъбов подраст.
„Проведената сеч не е типично котловинно-постепенна сеч, а вариация на групо-изборна сеч. Тук не са отворени прозорци около възобновяването, а са освободени възобновени участъци и в рамките на насаждението са отворени 3 прозореца (1-1,5 дка). Този начин за извеждане на сечта е гъвкав инструмент за постигане на неравномерна структура на насаждението. И се отварят колти в райони с добре възобновени участъци“, допълни д-р инж. Станислав Лазаров.
И тук се открои проблемът с липсата на ранно отглеждане, което води до превръщането дори на част от семенните гори в издънкови. При различни инициативи в рамките на FSC сертификацията, както и със съвещанията по маркиране се насърчава да се водят отгледни сечи без материален добив.
Гостите от Унгария споделиха, че при тях е забранено възстановяването на издънковите гори. Възобновяването може да бъде естествено или изкуствено, но трябва да бъде само със семенен произход. Според еколозите обаче, месторастенията са различни и пълното превръщане не е удачно, защото издънковите създават микро-хабитати за биоразнообразието.
Следващият обект бе иглолистна култура на 50 години, създадена с противоерозионна цел, в която през 2017г. е проведена принудителна сеч, след снеголомът от 2015г. През 2024 г. е проведено отглеждане на единични и групи дървета от появилото се естествено възобновяване и мозаечно засяване на жълъди от благун / зимен дъб.
Тук ни псорещнаха горските служители на ДГС Крумовград, а директорът инж. Пехливанов сподели: „Доволни сме, че представляваме интерес за вашата дейност и с удоволствие се отзоваваме и искаме да сме ви в помощ“.
Този обект е един от предизвикателните от лесовъдска гледна точка, тъй като в резултат на снеголома от 2015-та година, около 2 ха площ е освободена. В тези освободени територии се наблюдава естествено възобновяване на местни видове и на индивиди от бял бор и черен бор. Предизвикателството ни като лесовъди от гледна точка на продуктивност е, защото голяма част от възобновените видове са пионерни и с ниска икономическа стойност, най-вече трепетлика и мъждрян. Най-адекватната лесовъдска намеса в случая е да се подпомогне развитието на дъбчетата, като ценен дървесен вид е чрез осигуряване на достатъчно растежно пространство, но без да се премахва изцяло конкуренцията на мъждряна, защото това ще има негативен ефект върху качеството и растежа дъбчетата, каза д-р инж. Станислав Лазаров. (сн.5)
Идентифицирани са проблеми на метода като например тежкия сняг през март 25-та година и повредите върху част от индивидите, които са избрали да подпомогнат са били засегнати. Това е като „червена лампа“, индикираща, да не се прекалява с премахването твърде много от конкуриращата растителност. (сн.6)
В пространствата, които все още не са заети с дървесна растителност е направен експеримент и са залесени с дъбови жълъди (Quercus fraeneto) и ще се наблюдава какъв е успеха. Залесяването е направено по три начина: Поставяне по 5 жълъда в гнездо, като върху гнездата и сложена шума, за да задържа влагата и да се имитира естествен процес; вторият начин – разхвърляне на жълъди, a третият – слагане на жълъдите под мъртвата горска покривка. Целта на този обект е демонстрационен и експериментален, за да се тестват различни лесовъдски практики и похвати. (сн.7)
В последния ден на учебното пътуване бяха посетени два подотдела в района на ДГС Благоевград, в които са проведени дейности по трансформация с харвестър, като беше демонстриран един положителен и един негативен опит. Горските служители от стопанството споделиха, че всички залесявания са направени след голямо наводнение в Благоевград. Пред 54-та година тук не е имало гора. Направени са противоерозионни баражи, борът е използван като пионерен вид, заедно с акацията.
В първият случай, гората е иглолистна култура, 65г., 1000м. надморска височина, в процес на трансформация от бял и черборова култура в естествено смесено семенно насаждение от зимен дъб, благун, бял бор, черен бор и на места акация. Добиван е с харвестър през 2020-2021г., като по площта е имало вече наличен подраст от цитираните видове. Наблюдава се изключително добре изведена сеч без да значителни увреждания по оставащия дървостой и подраста, въпреки че машината се е движила върху него. Насаждението е било на 60г. по време на извеждането на сечта, като са водени всички необходими до тази възраст отгледни сечи, което е благоприятствало и добива с машината.
Тук, беше отправен съвет за бъдещето стопанисване на гората, че съгласно концепцията, разработена от ИАГ и ЛТУ, предвид надморската височина около 1000м, подотдела се намира оптимума на белия бор, което логически означава, че не трябва да се бърза с трансформацията. Концепцията за тези иглолистни култури от бял и черен бор е те да бъдат стопанисвани като естествени насаждения. И разбира се, в по-късните етапи на развитие може да се премине чрез възобновителни сечи, да се въздейства върху структурата на насаждението.
Подобно мнение беше изказано и от доц.-д-р Нено Александров: „В това насаждение не е необходима цялостна трансформация за състава, а на произхода, защото насаждението е създадено изкуствено, като противоерозионно залесяване. Резултатът от възобновяването ще бъде смесено насаждение с късно сукцесионни видове като дъбове. Фкатът, че ще имаме естествено възобновяване на тази ерозирала територия, тук ще бъдат постигнати всички поставени очаквания цели за контрол на ерозията“. Той допълни, че ЮЗДП е финансирало съвместен проект с ЛТУ за проучване на трансформация на бял-борови култури и в резултат има издадена монография за адаптирано стопанисване на белия бор и дава насока как да бъдат приоритизирани трансформациите в горите – къде са най-спешни и къде може да се изчака, и какъвто е случая тук – не би трябвало да се бърза с трансформацията и в следващото поколение трябва белия бор да остава като основен, ценен вид.
Вторият случай, гората представлява иглолистна култура от бял и черен бор с участие на издънков дъб в нея на възраст 40г. /като по време на сечта е била на 35г./, 950м надм. височина, в която не са водени необходимите отгледни мероприятия до тази възраст. При опит за добив с харвестър се оказва, че размера на машината с която разполага предприятието тогава е голям спрямо възрастта и гъстотата на насаждението. Направени са необходимите технологични просеки, но при последващото отглеждане в страни от тях на насаждението се оказва, че режещата глава на харвестъра е прекалено голяма и за да достигне до дадено маркирано за сеч дърво нанася сериозни поражения върху съседни поне 4-5 дървета. Сечта с харвестъра е спряна и сечта в подотдела е довършена частично на ръка с човешки труд.
Отново беше направена разликата между насажденията, в които са водени ранни отгледни сечи и това, в което не са – проблемът с гъстотата на насаждението, неговата механична нестабилност и нуждата от отглеждане. Гостите от Словашките горски служби споделиха, че при тях има глоби за неизпълнение на Горско-стопанските планове: „трябва да намерим пазар, защото ако не намерим, нямаме заплати. Дори и да продадем на по-ниски цени, трябва да се адаптираме и да намерим вариант“, добавиха те.
Беше споделен и опит от България, че попринцип са предвидени санкции, но може да се носи наказателна отговорност, само ако има неблагоприятни явления от неизпълнението и са настъпили вредни последици (напр. пожари).
Доц. д-р Нено Александров сподели „Основният проблем на насаждението е гъстотата. Тук сме на същия склон, близо до другия обект. Въпреки че е по-младо, гъстотата е непрепоръчителна и е изключително нестабилно. Препоръката за този тип изкуствено създадени насаждения (в които фиданките са с еднакъв размер и еднакво разстояние), което забавя процеса на естествено самоизреждане и води до това, на тази възраст да е с почти първоначалната му създадена гъстота, с много малък отпад, и се налага задължителна интервениция. В тази връзка е много добър подхода на колегите от Словакия с наказанията ако не се спазват задължителните сечи. Защото иначе не можем да минимизираме негативите ефекти от явленията като мокър сняг. (сн.8)
Д-р инж. Станислав Лазаров допълни: „При самото маркиране трябва да бъдат идентифицирани дървета, които имат относително висока индивидуална стабилност и да им се осигури достатъчно растежно пространство, за да могат да запазят тази стабилност и да растат повече на диаметър, а не на височина. Този подход ще ни осигури изграждането на скелет на насаждението, от който можем да продължим да работим“.
Бяха обсъдени предимствата и недостатъците на добива с харвестър, както и правилното и целесъобразно използване на мехнизация при извършване на отгледни сечи и сечи за трансформация на гори. Използването на харвестъри при подобни отгледни сечи, при колегите от чужбина подлежи на сериозни анализи за всяко насаждение.
Споделен бе опит от Унгария: Отнонсо харвестърите, голямото предизвикателство е да ги „нахраним“. Всеки ден трябва много внимателно да планираме как да ги използваме, за да може да работят в пълния си капацитет. Ако не можете да използвате харвестъра, това е добре за гората, но няма да е добре за компанията, която го е закупила. Така че, трябва да има много прецизно планиране. Операторите трябва да бъдат много добре обучени, защото тези машини и поддръжката им са много скъпи и при неправилно ползване разходите нарастват двойно.
От дискусиите с колегите от чужбина, които имат значителен опит беше даден съвет, че при използване харвестърите има значение размерът на машината, който трябва да бъде съобразен с диаметъра на дървесината. И опита който колегите от ЮЗДП показаха е, че ако нямаме съответствие между размера на машината и главата, която се използва с размера на дърветата и гъстотата на съответното насаждение резултатите са нулеви. Това означава, че ако искаме да използваме харевестърите за сечи в такива насаждения, те трябва да бъдат съобразени с размера и гъстотата. Един от проблемите с харвестърите в България, тъй като те са много скъпи машини, фирмите които ще осъществяват дърводобив предпочитат да закупят големи харвестъри с които да работят и в малки насаждения и в по-едроразмерни. И също така има специфични собственици на фирми, които обичат да купуват най-големите машини.
Отново бяха изказани и опасенията, че с измененията на Наредба № 5 за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, новите пътища за специализирана горска техника ще доведе до множество негативни въздействия върху горските територии, като
уплътняване на почвите и промяна на структурните им характеристики водещи до влошаване условията за растеж на дърветата; повишено нараняване на оставащите на корен дървета и увреждане на подраста; увеличаване на ерозията при наклонени терени; увеличаване на линейната фрагментация водещо до намаляване на механичната устойчивост на насажденията; промяна на естетическото възприятие от горите и влошаване на условията за рекреация.
Ако може да се направят изводи от учебното пътуване и споделеният опит, може да се каже, че в посетените райони като цяло няма традиции в ранно отглеждане без материален добив. Една от основните причини за това е липсата на финансови средства за тези дейности, недостатъчната работна ръка и свитият пазар за дървесина. И в трите посетени предприятия, това предизвикателство е налице и бяха обсъдени различни механизми, чрез които може да бъде постигнат положителен резултат. Примери бяха дадени от Унгария, където ранните отгледни сечи се прилагат традиционно и освен това има много добре развита схема за компенсации, особено за горите в Натура 2000, която е налична от повече от 15 години. Има и други субсидии, налични за природосъобразно стопанисване на горите, но тези субсидии са предимно за частните собственици на гори. Напоследък има промени и държавните компании също могат да участват. За последния програмен период на общата селскостопанска политика на ЕС получават пари.
Беше споделен опит от ДГС Провадия, че този тип дейности се финансират от „Фонд инвестицци в Горите“ и от стопанската дейност. Други възможни варианти, чрез които може да бъдат финансирани сечите с нематериален добив, са например Оперативна програма “Околна среда”, интервенциите предвидени Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023 – 2027 г, които вече са отворени за кандидатстване и онези, които тепърва ще бъдат отворени и ще са насочени към подобряване на състоянието на горите.
С оглед на свития в момента пазар на дървесина, бяха обсъдени и идеи за диверсифициране на приходите на горските и ловни стопанства, които в момента разчитат най-вече на приходите от
дърводобива. Един от вариантите е остойностяване на екосистемни услуги, които за момента не се заплащат. Това означава, че ако има насоченост в посока други приоритетни функции, не само дърводобив, би трябвало да има държавен механизъм, който да финансира дейности, които няма да бъдат икономически ефективни. От лесовъдска гледна точка, във всички незасегнати от повреди иглолистни насаждения, би трябвало да продължат да се провеждат дейностите по отглеждане, защото тези естествени явления с природни нарушения ще продължат и в бъдеще. Ако не се оползотвори дървесината, това би довело до вторични проблеми, като възникване на каламитети.
Добромир Добринов от WWF – България сподели за механизмите в рамките на гори в Натура 2000, за компенсиране на загубени ползи и наложени рестрикции и другите интервенции предвидени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Съществува и друг механизъм, заложен в директивата за хабитатите, в която има разпоредба за “Приоритетната рамка за Натура 2000”, при който се плаща за консервационни дейности – т.е. такива, при които се запазва благоприятното състояние на горските типове природни местообитания и местообитанията на горски видове животни. В България, финансирането по тази линия се осъществява чрез ОПОС. „По последни данни от МЗХ, мярката за Натура 2000 ще стартира през 2026. Трябваше да бъде тази година, но има проблем със горския ГИС слой. Мярката горски екологични дейности, която ще обхване цяла България, ще стартира също през 2026г. Това е мярка предложена от нас и е свързана с допълнителни ограничения по отношение на екологичните функции на горите. Молбата ми е следете ги и не се страхувайте да кандидатствате. Може да е трудно от първия път но ще ви даде много допълнителни възможности“, допълни Добромир Добринов от WWF – България.
Екипът на WWF-България изказва огромна благодарност на всички служители на горските стопанства и трите южни предприятия, за осигуреното съдействие и споделения опит по време на учебното пътуване!
