В рамките на проект „Климатично-интелигентно управление на горите“ LIFE19 CCA/SK/001276, WWF работи за адаптиране на горите към климатичните промени. Една от целите е да се проследи дали прилаганите мерки за адаптация на горите към климатичните промени оказват влияние върху растителния и животинския свят.
Мониторингът на приоритетни растителни и животински видове се осъществява по предварително одобрена методология и се извършва всяка година по едно и също време, което е съобразено с екологичните особености на всеки от наблюдаваните видове и при сходни условия, така че данните да са последователни. Посещенията на терен са през сезона, когато са активни съответните животински групи: птици, сапроксилни бръмбари (такива, които са обвързани с живот в мъртва или гниеща дървесина) и прилепи. Наблюдаваните видове са редки и/или защитени и присъствието им е признак за здрави екосистеми.
За да имат сравнимост данните, те се събират в три типа горски подотдели:
- Мониторингови подотдели – тези, в които нашият партньор, Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП), извършва отгледни сечи за подобряване на структурата на гората в изкуствени насаждения от бял бор, засегнати от различни природни нарушения (като ветровали) и/или каламитети (патогенни гъби и корояди). Отгледните сечи на боровите дървета, извършвани от ЮЗДП, подпомагат развитието на естествената растителност, която е по-устойчива на промените в климата. Много от тези изкуствено създадени гори са на нетипични за тях места и това, заедно с промените в климата, е сред основните причини все по-често да стават жертва на повреди и съхнене.
- Референтни подотдели – 1 – отдели с много сходни характеристики с мониторинговите подотдели от гледна точка на вида и възрастта на гората, почвите, експозицията. Важно е в тях да не се извършват дърводобивни дейности през оставащите години на проекта, за да не бъде повлиян мониторингът и състоянието на местообитанието.
- Референтни подотдели – 2 – естествена (широколистна) гора с характеристики, подобни на тези на мониторинговите подотдели от гледна точка на възраст, почви, експозиция и др. Важно е в тях да не се извършват дърводобивни дейности през оставащите години на проекта, за да не бъде повлиян мониторингът и състоянието на местообитанието.
Всички събрани данни се обработват и включват в доклади. Вторият доклад по проекта, съдържащ данните за периода 2022-2024 г. може да бъде намерен тук. Докладът, изготвен на английски език, съдържа обобщена информация за България и Словакия. По-интересните наблюдения са описани по-долу.
Изводи от мониторинга на биологичното разнообразие
Мониторингът се прилага от 2022 г., а предписаните мерки за адаптация на засегнатите гори – провеждане на отгледни сечи, чийто ефект е обект на мониторинг, са извършени през 2023 и 2024 г.
Като се има предвид, че горските екосистеми са сложни и процесите в тях протичат през по-дълги периоди, все още е трудно да се направят категорични заключения дали видовете, обект на мониторинг, са били засегнати от извършените интервенции. С промяната на видовия състав от иглолистен в широколистен се очаква през следващите години да се създадат предпоставки тези видове да се разпространят и в мониторинговите подотдели.
Разликите между регистрираните видове в горски подотдели с изкуствени иглолистни култури и естествени гори са по-видими. Цифрите в доклада показват, че целевите видове, с малки изключения, са регистрирани предимно в гори с естествен характер. Това не е изненадващо, защото повечето от тях са свързани с живот в стари гори с разнообразна структура.
Сред по-интересните видове птици, засечени по време на мониторинга, са: белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), сирийски кълвач (Dendrocopos syriacus), черен кълвач (Dryocopus martius), сива мухоловка (Muscicapa striata), домашна червеноопашка (Phoenicurus phoenicurus) и сив кълвач (Picus canus).
Идентифицирани са общо 19 вида прилепа, сред които: широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), малко кафяво прилепче (Pipistrellus pygmaeus), малък вечерник (Nyctalus leisleri), ръждив вечерник (Nyctaus noctule), кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus), нощник на Бехщайн (Myotis bechstеinii).
Регистрирани са и 4 от 6 целеви вида сапроксилни бръмбари: алпийска розалия (Rosalia alpina), голям дъбов сечко (Cerambyx cerdo), кукуис цинаберинус (Cucujus cinnaberinus), буков сечко (Morimus funereus), еленов рогач (Lucanus cervus), както и някои видове от национално значение, като заплетения карабус (Carabus intricatus).
Експертите, ангажирани с мониторинга, очакват в края на проекта през 2027 г. голяма част от изкуствените борови насаждения да придобият характера, към който проектът се стреми и да се наблюдава все по-голямо разнообразие от видове и в тях.
