В средата на април се проведе третото теренно посещение за обмяна на опит, което се организира в рамките на проект „Подпомагане на възстановяването, климатичната устойчивост и значимостта за биологичното разнообразие на приоритетни горски местообитания в Натура 2000 зони“ – LIFE Reforest (LIFE19 NAT/BG/000986), съфинансиран от EC, с водещ партньор Югозападно държавно предприятие и асоцииран партньор ВВФ България.
Целта на теренното посещение е обмяна на опита на горски служители от страната в областта на възстановяване на приоритетни горски местообитания по Директива 92/43 ЕИО близки до естествени гори от космат дъб (*91АА), черноборови (*9530), крайречни гори (*91Е0) и гори от дървовидна хвойна (*9590).
Участие в пътуването взеха над 30 представители на държавни горски предприятия, Регионална дирекция по горите, неправителствени и доброволчески организации, горска семеконтролна станция (София), дирекции на природни паркове и други.
Пътуването започна с посещение на разсадника в Локорско и представяне на работата на работните групи по подобряване на нормативната уредба във връзка с възстановяване на гори и програмата от мерки за адаптацията към климатичните промени.
Представен беше и изключителният успех с отглеждането на фиданки от дървовидна хвойна. Сред останалите интересни видове в разсадника са дива круша (Pyrus pyraster Burgsd. или Р. communis L.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), черен бъз (Sambucus nigra L.), киселица (Malus sylvestris Mill.), полски бряст (Ulmus minor Miller), благун (Quercus frainetto Ten.), цер (Quercus cerris), космат дъб (Quercus pubescens Willd.), горун (зимен дъб – Quercus petraea), обикновен (летен) дъб (Quercus robur L.), корков дъб (Quercus suber L.), източен чинар (Platanus orientalis L.), черен бор (Pinus nigra Arnold), дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb.), черна елша (Alnus glutinosa L.) и други, които ще се използват за възстановяване на местообитания след пожари както и за експериментални залесявания с неместни сухоустойчиви видове.
Вторият обект на посещението беше противоерозионно залесяване до с.Крупник, извършено в рамките на проекта. Залесяването е опит за възстановяване на местообитание *91АА от мрежата Натура 2000, като използваните видове са космат дъб, мъждрян, зимен дъб и круша. Другата основна цел е противоерозионна и укрепване на срутище, и спиране на наносите, които при порои се натрупват върху участък от трасето на международния път през Кресненското дефиле. Това е единственото в проекта залесяване с главно протиовоерозионна цел. Фиданките са от разсадниците в Рилски манастир, Локорско и Гоце Делчев, като общата възстановена площ е 81дка и са използвани 7800 фиданки.
Служителите на горско стопанство Симитли споделиха, че залесяването е било предизивкателство, заради отдалеченост от пътища и наклона на терена между 34° и 50°, което от своя страна затруднява значително работата и преноса на материали. Изградени са тераси, поддържани с плет. За преноса на част от необходимите материали и фиданките са използвани коне.
Сред останалите предизвикателства бяха отчетени бедна почва, постоянен вятър и много сух климат; силна експлоатация в миналото от човешка дейност, Паша в местността. Сложени са електропастири, които да спират стадата в района на възстановяването. Въпреки всички трудности, прихващането на фиданките е добро – над 70%, но противоерозионни резултати ще могат да се видят след 7-8 години.
Поледният обект за деня беше с 46-годишна култура от източен чинар край р. Места, в ДГС Гоце Делчев. Според наличните данни това е най-старата култура в България от източен чинар, датираща от 1976г. Резултатът е много близък до естествено местообитание и затова се приема като пример за добра практика за възстановяване на крайречни гори. Оценката на насаждението показва, че е и с добри стопански характеристики (за повече информация тук).
Втория ден започна с посещение на експериментално залесяване със сухоустойчив дървесен вид – брутски бор (Pinus brutia) до с. Абланица, извършено проект „Климатичо–интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа“ – CLIMAFORCEELIFE – LIFE19 CCA/SK/001276, съфиансиран от ЕС.
Брутският бор не е типичен за България и залесяването е с експериментален характер, за да се провери дали видът е подходящ за условията на променящ се климат и тенденциите за по-дълги засушавания. Залесяването е извършено през 2023г. с фиданки от разсадници в Турция и за момента имат високо ниво на прихващане. Предстои да бъде направено попълване. Ако залесяването е успешно, има потенциал за превръщане в семепроизводствена градина.
Горските служители от ДГС Гърмен представиха работата по възстановяване на крайречна гора от местообитание *91Е0 от Натура 2000. Залесяването е извършено по проект LIFE Reforest, в крайречен нанос с едри чакълести фракции донесени при приижданията на река Места, близо до с. Дъбница.
Надеждите са след около 40г. местообитанието да наподобява истинска крайречна гора. Основните видове са черна топола (Populus nigra L.), бяла топола (Populus alba L.), черна елша (Alnus glutinosa L.), черен бъз, полски бряст, летен дъб. С най-добро прихващане и в най-добро състояние е черната топола, а през втората половина, е правено попълване на изсъхналите фиданки от черен бъз и полски бряст с летен дъб и черна елша. По-голяма част от фиданките са произведени в разсадника в Гоце Делчев. Черните тополи са засаждани дълбоко (поне на 1,2 м) с багер, а Дъбовете, черната елша и полският бряст чрез направата на дупки с моторен свредел.
Основни предизвикателства, които горските служители срещат при възстановяването на тази гора са сушата, навлизането на инвазивни видове като бялата акация, отново проблем с изкопаване на фиданки от местното население, както и потенциална опасност от отнасянето на младите фиданки при високи води от река Места.
Влияние би могло да окаже и падането на нивото на подпочвените води, които създават виск от изсъхване, когато спре грижата и поливането на фиданките,
По време на дискусиите беше обсъден и друг често срещан проблем при възстановяването на крайречните местообитания: често са мозайка от имоти на различни собственици, което създава административни затруднения.
Достигна се и до извод, че за да може насаждението да се доближи максимално до естественото местообитание *91Е0, е добре след първоначалното залесяване да има минимално човешка намеса, като целта е да се стигне до самоподдържане на местообитанието. Беше отправена и препоръка от инж. Иван Коюв, представител на ЮЗДП, че в защитени зони, в които се прави опит за възстановяване на крайречна гори, е изключително важно да се забрани изцяло дърводобива и да бъдат оставени изцяло като естествени местообитания.
В територията на ДГС Петрич, близо до с.Чуричени, участниците в теренното посещение видяха залесяване с космат дъб., което е извършено в опит за възстановяване на местообитание *91АА. Фиданките от космат дъб са произведени в разсадника в с. Локорско. Засаждането е извършено през февруари и март 2023, като прихващането е 60%. Част от залесяването е създадено на площ, в която расте папрат. Въпреки първоначалните очаквания, че папратта ще задуши фиданките, прихващането е по-добро в сравнение на стръмен каменист склон в съседство, вероятно заради засенчването от папратта и тревите или заради по-влажното месторастене, каквото се предпочита и от орловата папрат.
По време на дискусията беше обсъден въпроса с положителните и отрицателните качества на контейнерни фиданки и такива с гол корен. Залесяването на обекта показва, че при спазване на правилата и най-добрите практики за транспорт, съхранение на и залесяване няма разлика в прихващането и при двата вида фиданки. Основният проблем за района е сушата.
В залесения участък има единични дървета от космат дъб, едно от които е вековно. Инж. д-р Георги Гогушев на място показа естественото вегетативно възобновяване на космат дъб с отводки от стъблото, което се случва често при екстремни условия, например силно засушаване или пожар. По този начин могат да се заемат големи площи, които даденият дървесен вид може да покрие.
Последният обект в програмата беше възстановяване на дървовидна хвойна, космат дъб и черен бор, извършено в рамките на проект LIFE Reforest, на териаторията на ДГС Кресна.
Целта на залесяването е възстановяване след пожара на Кресна през 2017, който е унищожил 50-годишна култура от черен и бял бор. Освен по програма LIFЕ, залесявания са направени и по горската мярка за залесяване. Приоритетно са засаждани фиданки върху изцяло изгорели площи, голи, ерозирали и стръмни места. Използвани са черен бор, цер, космат дъб, горун, горскоплодни (дива круша, дрян и други) както и фиданки от дървовидна хвойна. Сечта на обгорелите дървета е започнала непосредствено след пожара като е усвоена по-голяма част от неизгорялата изцяло борова дървесина. Произведени са пелети и някои сортименти. Като интересен факт е частичното оцеляване на една кестенова култура, която след пожара е възобновена с издънки, които достигат вече до 5 м височина и са в много добро състояние. Оцеляването на кестена (Castanea sativa L.) се дължи на неговата кора, която не гори, а само тлее, което от своя страна е опазило стъблата от цялостно загиване.
Залесяванията след пожара имат мозаечен характер на парцелите, като са обособявани участъци с иглолистни и широколистни. Стремежът е бил да се избягва създаването на иглолистни монокултури. Търсен е баланс между екологичните и дървопроизводствените функции, пространствено планиране и устойчивост на пожари. През април 2024 г. по-голяма част от пожарището е самозалесено със семенни и издънкови фиданки от космат дъб, цер, мъждрян, бяла акация (Robinia pseudoacacia L.), бяла топола дива круша и други. Самозалесената площ в голяма степен ще покрие голите изгорели терени и ще бъде сериозна пречка на неукрепналите и все още по-ниски залесени фиданки.
Залесяването е и опит за възстановяване на приоритетно местообитание *9560 и в близост се намира резерват „Тисата“, където основен дървесен вид е дървовидната хвойна. Поради стръмния терен са изградени тераси, като залесяването е било предизвикателство, заради сушата и проблеми при производството на дървовидна хвойна. До момента не е имало голям опит в разсадниците с този вид. Първият опит, който е направен, е с млади резници, вторият – със стари резници, а третият, който е и единственият успешен, е със семена. Това е и най-успешният известен опит досега за производство на фиданки от дървовидна хвойна в ЕС.
Залесена е площ от 420 дка, като прихващането първата година е 48%, след това е намаляло. Най-добре естествено се възстановяват косматият дъб и бялата топола и кестенът. Сушата оказва неблагоприятно влияние върху черният бор. Друг проблем, който споделиха горските служители е отъпкване от селскостопански животни, които въпреки поставените електропастири, продължават да навлизат в територията на възстановяване.
Сред основните теми на дискусията беше важността на противопожарното планиране – ландшафно/пространствено планиране, за да се осигури устойчивост при пожари. Такъв пример са противопожарните просеки (ивици които представляват естествена преграда и да предпазват от бързото разпространение на пожара). Бяха коментирани и допълнителни противопожарни методи, като високочувствителни камери за наблюдение, както и системи, които максимално бързо позволяват разпределянето на най-близкия екип, който да поеме случая. В България има и пожарни кули, които да сигнализират за пожари, но те за момента не се използват. Обсъдена бе и голямата нужда от подходящи и ефективни обучения за противопожарните служби специфично насочени за горски пожари.
