Голяма част от територията на Югозападно държавно предприятие е заета от изкуствено създадени култури от бял бор, които се намират извън естествения си ареал на разпространение. С оглед на климатичните промени, тяхната трансформация е наложителна. Това беше и темата на проведения в края на юни семинар, организиран от WWF и проведен в рамките на проект “Климатично-интелигентно управления на горите в Централна и Източна Европа” – CCA/SK/001276, съфинансиран от програма LIFE на ЕC.
Еднодневният семинар се състоя от теоретична и практическа част и се проведе на територията на ДЛС Витошко-Студена. Стопанството е включено в проекта, като в него се изпълняват дейности по трансформация на изкуствено създадени култури от бял бор.
По време на лекционната част бяха разгледани подробни препоръчителни мерки за стопанисване на културите от бял бор в зависимост от тяхното екосистемно съответствие и здравословно им състояние. Екосистемното съответствие се оценява на базата на продуктивност – близка до максималната за условията, възобновяване – естествено и успешно и стабилност спрямо биотични и абиотични фактори. Разработването на мерки, които да бъдат заложени в предстоящите нови горско-стопански планове включват различни дейности за трансформация на културите от бял бор целят да подобрят структурата, продуктивността, механичната устойчивост на гората и нейното здравословно състояние като цяло.
Сред ключовите мерки са навременното провеждане на отгледни мероприятия, стимулирането на естественото възобновяване с местни видове, залесяване в участъците, където няма добро възобновяване, както и провеждането на санитарни намеси за извличане на засегнати от съхнене части на насажденията.
Беше обърнато внимание на нарастващата честота на природни нарушения, които водят до влошено състояние на горите – интензивни извалявания, силни ветрове и вторични причини като различни биотични фактори и нарастващият дял на горските пожари. Влошеното състояние води до намаляване на производителността и качеството на предоставяните от горите екосистемни ползи, не на последно по значение и до загуба на биоразнообразие.
Друга основна тема бяха настоящите предизвикателства пред стопанисването на горите като: моделът на финансиране, повишените очаквания на хората към горите и това, те да не се възприемат само като източник на дървесина и да се търси баланс между икономическите, социалните и екологичните ползи.
Адаптацията на горите към климатичните промени и подобряването на състоянието на горите е залегнало и в европейското законодателство – Националния план за възстановяване.
В момента, в рамките на проекта се разработват конкретни мерки за три стопанства от територията на ЮЗДП – ДЛС Витошко-Студена, ДГС Кюстендил и ДГС Дупница, но скоро подобни мерки ще трябва да бъдат разработени за горите на територията на цялата страна.
Мерките бяха представени от доц. д-р Нено Александров, който сподели, че още през 2020г. е направена е оценка състоянието на културите от бял бор на територията на ЮЗДП, публикувана под името „Класификация според екосистемното съответствие на култури от бял бор в ЮЗДП“ (Александров и Тончев, 2020).
Според тази оценка културите под 1000 m надморска височина са засегнати в най-голяма степен. С най-висок процент повреди се характеризират младите и средновъзрастни насаждения. С ниска механична стабилност се характеризират културите до 50 годишна възраст.
Практическата част включваше теренно посещение на две борови култури, които са оценени като относително добро (непълно) екосистемно съответствие. В единия са проведени лесовъдски мероприятия, а в другия не. Бяха обсъдени конкретни дейности, които могат да бъдат приложени, а участниците имаха и практическа задача по маркиране.
