Честита седмица на гората!
Климатичните промени оказват все по-силно влияние върху нашето ежедневие. Това се усеща ясно и в горскостопанския сектор, който се грижи за втория най-голям склад на въглероден диоксид на планетата – горите. В тази връзка тяхното адекватно управление е от съществено значение както за природата, така и за всички нас.
Именно това е целта на природозащитната организация WWF и нейните партньори по проекта „Климатично-интелигентно управление на горите в Централна и Източна Европа” – LIFE19 CCA/SK/001276. В България той предвижда теренна работа, която ще се извършва на площ от над 1300 ха (13 000 дка) в обхвата на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП). Основната задача е да се адаптират към климатичните промени най-уязвимите гори у нас – изкуствено създадените горски култури от бял бор. Освен в България, такива мерки са предвидени и в Словакия, където колегите селектират подходящите места за тяхното прилагане.
Важна част от дейността ни са теренните посещения, по време на които събираме ценна информация за обектите, коите ще бъдат подложени на адаптация. Изключително важно е да се запознаем с животинските видове, които обитават тези райони, както и с техните специфични навици, за да сме сигурни, че приложените мерки няма да променят техните местообитания и да попречат на развитието на популациите им.
За тази цел започваме мониторинг на биоразнообразнието с фокус върху птици, насекоми, земноводни и прилепи. През последните месеци изготвихме необходимите методики за неговото изпълнение – взехме под внимание съществуващите данни за типовете местообитания от екологичната мрежа „Натура 2000“, защитените видове, обитаващи местата за интервенция, както и тяхното предполагаемо присъствие. В рамките на следващите шест години ще следим състоянието на горите преди и след провеждането на адаптационните мерки, за да установим дали и как дейностите влияят върху конкретни консервационно значими видове растения и животни. Голямата ни цел е да постигнем положително въздействие върху видовете и техните местообитания, превръщайки изкуствените гори в естествени, като по този начин осигурим и по-голяма устойчивост към промените в климата.
Не във всички горски обекти, в които ще се проведе мониторинг, ще се извършват дейности по адаптация на местообитанията. Това се прави, за да имаме база за сравнение и да можем да преценим от дистанцията на времето доколко ефективни са приложените мерки. Селектираните места както в България, така и в Словакия отговарята на редица изисквания и притежават доколкото е възможно сходни характеристики.
Съществена част от мониторинга е да следим и показателите на самите горски насаждения, като здравето на горите, тяхната стабилност и жизненост, намаляването на емисиите на парникови газове и др. За да бъде изследването ни максимално обективно ще измерваме едни и същи индикатори, в това число състав на дървесните видове, потенциал за възобновяване, наличие на мъртва дървесина и т.н.
Мониторингът на растителните и животински видове ще бъде съсредоточен в рамките на три държавни горски стопанства: ДГС „Витошко-Студена“, ДГС „Невестино“, и ДГС „Кюстендил“. Сред целевите видове птици, земноводни, насекоми и прилепи попадат такива, които са с консервационна значимост и са свързани с горските местообитания. Мониторинга ще извършваме съвместно с експерти по биоразнообразие, които познават отлично спецификите и нуждите на отделните видове. Някои бръмбари, са много чувствителни към средата, която обитават и изискват характерни подходи за мониторинг, така че да не бъде унищожено по грешка тяхното местообитание. Наблюдението на прилепите пък ще се провежда нощем чрез засичането на техните звуци, което предполага използването на специална апаратура и софтуер.
Сред птиците ще обърнем особено внимание на различни видове кълвачи. Техният мониторинг трябва да стартира най-рано, още в началото на април, защото размножителният им период вече започна, сега са най-активни, пеят усилено, а и дърветата и храстите все още не са разлистени, което позволява да ги наблюдаваме най-лесно.
Снимки (от ляво на дясно): Lucanus cervus (Бръмбар рогач), Morimus funereus (Буков сечко), Dendrocopos major (Голям пъстър кълвач)
@Яна Барзова, WWF България
